Стресът и представянето: защо под постоянно напрежение взимаме по-лоши решения

Всеки, който е водил бизнес или екип, познава този момент. Седите пред решение, което преди щяхте да вземете за минути. Сега го въртите в главата си от дни. Или обратното: решавате светкавично, на емоция, и после съжалявате. Прекъсвате хората, недоволни сте от всичко, губите търпение за подробностите.

Лесно е да си кажете, че просто сте уморени или че хората около вас не работят добре. Но често причината е по-дълбока. Под постоянно напрежение мозъкът сменя начина си на работа.

Частта от мозъка, която стресът удря първа

Префронталната кора е най-развитата част от човешкия мозък. Тя отговаря за това, което наричаме изпълнителни функции: планиране, задържане на информация в ума, фокус, контрол на импулсите, трезва преценка. С други думи, за всичко, което прави един лидер добър.

Проблемът е, че тя е и най-чувствителната към стреса. В обзорна статия в Nature Reviews Neuroscience невроучената Ейми Арнстен обобщава изследванията: дори сравнително лек стрес, който не можем да контролираме, може бързо и значително да отслаби способностите на префронталната кора. А продължителният стрес предизвиква и промени в структурата на нейните неврони.¹

Когато по-старите системи поемат управлението

Същата статия описва и още нещо важно. Химичните процеси, които отслабват префронталната кора под стрес, в същото време засилват дейността на амигдалата, по-старата структура, отговорна за бързите емоционални реакции. Така контролът над поведението се измества от обмисления, рефлексивен режим към по-бързия и по-примитивен.¹

В опасна ситуация това има смисъл. Когато трябва да реагирате мигновено, няма време за анализ. Но в съвременния живот „опасността“ обикновено е пълна пощенска кутия, недоволен клиент или спад в продажбите. Там реакцията от типа „бий се или бягай“ не помага. Тя пречи.

Как изглежда това в ежедневието

При хората, с които работя, промяната обикновено се вижда в няколко неща:

• Тунелно зрение. Виждате само непосредствения проблем и губите голямата картина.
• Реакция вместо стратегия. Гасите пожари, вместо да предотвратявате следващите.
• Микроуправление. Трудно ви е да делегирате, защото усещането за контрол е единственото, което успокоява.
• Избухливост. Реагирате остро на хора, които не го заслужават, и губите доверието им.
• Отлагане на важните решения или обратното, прибързани решения, само за да приключите с напрежението.

Световната здравна организация включва „намалената професионална ефективност“ като едно от трите измерения на прегарянето, наред с изтощението и психическата дистанция от работата.³ Спадът в представянето не е признак на мързел или липса на способности. Той е симптом.

Защо лидерът го забелязва последен

Има една жестока ирония в това как стресът влияе на мозъка. Способността да погледнем собственото си поведение отстрани, да забележим, че реагираме прекалено остро или че сме изгубили фокус, също зависи от префронталната кора. Тоест, точно функцията, която би ни предупредила, отслабва първа.

Затова хората около вас често виждат промяната преди вас. Екипът забелязва, че сте станали по-нетърпеливи. Партньорът ви забелязва, че не слушате. Но ако никой не посмее да ви го каже, а на високите позиции това е честа ситуация, вие продължавате да смятате, че просто всички около вас работят зле.

Много от хората, с които работя, описват един и същ момент на осъзнаване: „Разбрах, че проблемът не е в хората около мен, когато видях, че се държа по същия начин и вкъщи.“

Цената за бизнеса

Представете си лидер, който под постоянно напрежение взима малко по-лоши решения. Не катастрофални, просто малко по-прибързани, малко по-емоционални, малко по-краткосрочни. Една такава грешка не е драма. Но стотици малки решения през годината, направени от уморен мозък, се натрупват.

Към това се добавят хората. Служителите, които работят с раздразнителен ръководител, губят мотивация и инициатива. Най-добрите от тях често си тръгват първи, защото имат избор. Цената на неовладяния стрес на един лидер рядко остава само негова.

Работата до късно не решава проблема

Типичният отговор на спада в резултатите е още повече работа. Още часове, още срещи, още контрол. Но ако проблемът е в изтощената система за вземане на решения, повече часове само задълбочават изтощението.

Нещо повече: голям анализ на данни за над 600 000 души показва, че работата 55 и повече часа седмично е свързана с около 33% по-висок риск от мозъчен инсулт в сравнение със стандартното работно време.⁴ Цената на „още малко работа“ не е само в представянето.

Добрата новина: промените са обратими

Изследване, публикувано в PNAS, проследява хора под продължителен психосоциален стрес. Резултатите показват нарушения в работата на префронталните мрежи и в контрола на вниманието. Но заглавието на самото изследване казва най-важното: стресът нарушава тези функции обратимо.²

С други думи, ясната глава не е изгубена завинаги. Когато натоварването бъде овладяно, способността за фокус и трезва преценка се връща. Това е и причината, поради която работата по стреса не е глезотия, а инвестиция в най-важния ви професионален актив.

Това съвпада и с опита ми от работата с хора. Когато напрежението бъде овладяно, едно от първите неща, които клиентите споделят, е, че отново „мислят ясно“. Решенията, които седмици наред са изглеждали невъзможни, изведнъж стават очевидни. Не защото ситуацията се е променила, а защото мозъкът отново работи в режима, в който е най-силен.

Какво можете да направите още тази седмица

1. Не взимайте важни решения в пик на напрежението. Ако усещате, че сте на ръба, отложете решението с няколко часа или до сутринта, когато е възможно.
2. Пазете поне едно време без прекъсвания. Дори 60 минути дневно за концентрирана работа по най-важното, без телефон и имейл.
3. Възстановявайте се нарочно. Сънят, движението и истинските почивки са част от работата, а не нещо, което си позволявате, ако остане време.
4. Потърсете поглед отстрани. Под стрес точно способността да видим собственото си поведение отслабва първа. Човек отвън вижда това, което вие не можете.

Най-добрите спортисти имат треньор не защото са слаби, а защото знаят колко малко разлики делят победата от загубата. В бизнеса и в живота е същото. Спокойният ум взима по-добри решения. И този ум може да бъде трениран.