„Една чаша вечер, за да се отпусна“: кога справянето се превръща в проблем

Започва невинно. Тежък ден, много напрежение, и вечерта си наливате чаша вино. Или уиски. Отпускате се, раменете падат, мислите се успокояват. Изглежда разумно. Заслужили сте си го.

После една чаша става навик. После една не стига. Или вместо чашата е цигарата, залогът, още един час в лаптопа след като децата заспят. Формата е различна, логиката е една и съща: нещо отвън, което да изключи напрежението отвътре.

Тази статия не е присъда. Писах я, защото съм виждал твърде много успели хора да минават по този път, а някои от тях вече не са между нас. Надявам се да ви помогне да видите навреме къде се намирате.

Защо изглежда като решение

Алкохолът, никотинът, хазартът и дори прекомерната работа имат нещо общо: носят бързо облекчение. За няколко минути или часа напрежението отстъпва. Мозъкът запомня това. Следващия път, когато стресът се появи, той вече знае кое помага.

Проблемът е, че нито едно от тези неща не решава причината. Стресът от работата, напрежението в брака, самотата остават същите. Облекчението е временно, а нуждата от него расте. Така справянето постепенно се превръща в още един източник на проблеми.

Какво казва Световната здравна организация за алкохола

През януари 2023 г. Световната здравна организация публикува позиция в The Lancet Public Health: когато става дума за консумацията на алкохол, няма безопасно количество, което да не влияе на здравето.^1,2

СЗО припомня, че алкохолът е класифициран от Международната агенция за изследване на рака като канцероген от група 1, най-високата рискова група. Той причинява поне седем вида рак. Според последните налични данни, посочени от организацията, половината от случаите на рак, свързани с алкохола в Европейския регион, се дължат на „лека“ и „умерена“ консумация.¹

Това не означава, че всеки, който пие по чаша вечер, е зависим. Означава, че „чашата за отпускане“ не е безобиден начин за справяне със стреса, колкото и нормален да изглежда.

Въпроси, които си струва да си зададете

Няма един ясен момент, в който навикът се превръща в проблем. Ето обаче няколко въпроса, които могат да ви помогнат да погледнете честно. Те не са тест и не поставят диагноза. Те са огледало.

• Трудно ли ви е да си представите вечер без чашата, цигарата или залога?
• Количеството постепенно ли се увеличава, за да имате същия ефект?
• Опитвали ли сте да намалите и не сте успели?
• Криете ли колко пиете, играете или работите?
• Споменавали ли са близките ви, че се притесняват?
• Използвате ли навика, за да не мислите за нещо конкретно?

Ако на повечето отговорите „да“, това е сериозен сигнал. Не за слабост, а за товар, който е станал твърде тежък.

Не става дума само за алкохола

Алкохолът е най-разпространеният пример, но логиката е същата и при другите начини за бързо облекчение.

Цигарите дават няколко минути пауза и усещане за контрол. Много хора, които отдавна са ги отказали, се връщат към тях точно в период на силен стрес.

Хазартът носи напрежение и възбуда, които за момент изместват другите мисли. При хора, свикнали с риска и големите залози в бизнеса, той може да изглежда като естествено продължение. И точно затова е опасен.

Работохолизмът е най-трудният за разпознаване, защото е социално одобрен. Хората ви хвалят за всеотдайността. Но ако работите до късно не защото трябва, а защото тишината у дома ви е непоносима, това също е начин да избягате от нещо.

Общото между всички тях е, че носят облекчение, без да решават причината. И че с времето искат все повече.

Железният характер не е защита

Като военен психолог работих с хора, които никой не би нарекъл слаби. Дисциплинирани, издръжливи, свикнали да понасят натиск. И видях как някои от тях постепенно се пропиха и загубиха всичко, което бяха изградили: семейство, кариера, здраве.

Научих, че силният характер понякога само помага на проблема да остане скрит по-дълго. Човекът продължава да функционира, да ходи на работа, да изпълнява задълженията си. Отвън всичко изглежда наред. Докато един ден не е.

Кога е нужна специализирана помощ

Ето нещо, което искам да кажа съвсем ясно. Ако вече има изразена зависимост, ако не можете да спрете въпреки опитите, ако тялото реагира, когато спрете, тогава първата стъпка е специализирано лечение. Потърсете личния си лекар, психиатър или специалист по зависимости.

Работата по стреса е много полезна, но тя не заменя лечението на зависимостта. Когато хора в такава ситуация ми пишат, аз им казвам това директно и им помагам да намерят правилното място. Работата по стреса може да продължи паралелно или след това.

Какво стои зад навика

Ако все още сте в зоната, в която навикът е просто навик, това е най-добрият момент да действате. Полезно е да се запитате: от какво всъщност имам нужда в този момент?

• Преход. Нещо, което да сложи граница между работата и дома. Разходка, душ, десет минути тишина могат да свършат същата работа.
• Облекчение. Начин напрежението да излезе. Физическото натоварване е един от най-ефективните.
• Разговор. Често зад чашата стои нещо, което няма с кого да споделите. Това е нуждата, която е най-трудно да се замени сам.

Навикът обикновено не е проблемът. Той е опит за решение на друг проблем. Когато се погрижите за истинската причина, нуждата от бързо облекчение намалява от само себе си.

Как да започнете разговора

Най-трудната стъпка често е първата: да кажете на глас, че нещо не е наред. На много хора им е по-лесно да започнат с човек извън семейството, с когото няма общи сметки и общо минало. Не е нужно да имате готови отговори. Достатъчно е да кажете: „Забелязвам, че имам нужда от нещо, за да се отпусна вечер, и не ми харесва накъде отива това.“

Ако се разпознахте в тази статия, не отлагайте. Колкото по-рано погледнете честно, толкова по-малко ще ви струва.